Bulgarian Mountains

...върви се по билото, гледката е уникална, безумно красиво изживяване...северна България се вижда в нозете ти, един дядо каза, че при хубаво и бистро време се вижда дори и Дунава / нещо, в което се съмнявам, но... /...ето изглед от там:

...пътя както се вижда от първата снимка е много лек, има тук таме изкачвания, които не са много тежки, кратки са и следват веднага слизания...общо взето е супер приятно. На около километър и нещо ще минете покрай паметната плоча, която обозначава мястото на една самолетна катастрофа през 45-та година - две млади момчета на 22 и 23 години са се разбили с военен самолет ПО2 при гъста мъгла.......след около час и половина се стига до местността "Козята стена"...скални образования, стряскащи с екстремният си вид. Красота - ето няколко снимки:

...ето и една снимка на баш-туриста...

...вървейки по билото, продължаваме пътя си към хижа "Козята стена"....нищо особенно по пътеката, все така лек маршрут. От време на време има леко екстремни провирания между скалите, пътечка на ръба, която не знам дали бих могъл да мина при мокро време....общо взето гледката и чувството да си на високо и извън цивилизацията, компенсира чувството на страх, че може и да се подхлъзнеш...в края на краищата, човек в планината трябва да внимава...

ето малко снимки по пътя след скалите на "Козята стена" :

...първият ориентир, че сте близо до хижата, е паметника на до колкото разбрах бивш хижар, загинал преди години при лавина. Приятелите му са направили паметник / последен и мил жест към приятелят си /. Ето ориентир:

...след кратка почивка на пейките при паметника, продължаваме към хижа "Козята стена". Пътя продължава да се вие между възвишенията на скалите, от време на време с изкачване и съответно спускане....безумна красота.:

.....нещото, което за съжаление съм пропуснал да заснема, е момента, в който се вижда хижата......но мога да го опиша...прави се лек овален завой на ляво в подножието на едно голямо възвишение, като своеобразният завой е поне два километра, след което в края се вижда хижата......вече уморени и каталясали, пристъпващи с бавни стъпки под напора на тежките раници, става супер лесно и изведнъж усещаш как краката ти олекват, усещаш лекота и облекчение и с рязка промяна на темпото, изведнъж всички засилихме крачка при вида на малката точка, кацнала в подножието на възвишението.....след около 50 мин. ходене, се озовахме на заветното място - хижа "Козя стена":

...хижата е разположена на безумно място....в първият момент, в който я съзреш, започваш да се питаш как е строено това чудо....как е стигала техника до там...в последствие се оказа, че материали са качвани с коне, а самият градеж е направен с каменни блокове, добивани от околността на мястото. Хижата "гледа" на юг, поглеждайки през прозореца на стаята или от плочата пред входа, имаш чувството, че ти се иска да скочиш и полетиш. Нивото на стандарт е малко над средното за хижите в България. Базата е добра, дори бих казал, че малко се разграничава от духа на планината. Има стаи с по две легла и повече. Цената за легло е 8 лв. на човек, като държателите на туристически книжки ползват отстъпка от 50 ст....незначителна сума, която отказахме да спестим. За съжаление, обаче, хижата е малко занемарена. Няма вода, тока се пуска от 9 вечерта до към един. Тоалетните не работят, съответно и банята. За сметка на това, там хапнах най-хубавите кюфтенца в живота ми. Хижаря ги приготви на барбекюто до хижата и освен, че бяха страхотни, се оказа, че не са и скъпи - кюфтака бе 80 ст., като само искам да вметна, че тук във Варна, дори и в мизерните кръчми е към лев. Хижарите са двама, един шеф с домакин, който стои нон-стоп на хижата. приятни хора, добродушни....Шефа ни даде бинокъл, с който с часове се зверихме в луната и някой видими планети...тук да вметна, че ви е бедна фантазията как се вижда звездното небе, млечният път и звездите / всъщност някой от вас знаят предобре... /...Ето няколко снимки от самата хижа:

...гледка от прозореца на стаята, в която бяхме:

....след кратка почивка, съчетана със салатка от домати и краставици и алтернативно гориво от домашно приготвена силистренска кайсиева, се разходихме  в подножието на хижата......намерихме красиво изворче, където напълнихме вода като за второ пришествие, а някой се натъкнаха на малинаж и така потънаха в него, че в един момент щях да заспя на пътечката, докато жена ми обере де що малина има...........после се шегувах с нея, да не цъфне утре заран пред хижата някоя стара баба - стръвница и да иска обяснение къде и е вечерята за месеци напред....:

...привечер от някъде си се домъкнаха някакви шведи ли бяха, чехи ли...незнам, но направиха адски неприятно впечатление - мръсни, мизерни, държаха се ужасно, викаха и крещяха...капака беше, когато старата шведка си простря килотите и сутиена, закривайки страхотната гледка към балкана и създавайки най-забележимият контраст в планината - забележете:

.....от вечерта нямам снимки, тъй като така се бях улисал да хапвам страхотните кюфтета, та чак забравих къде е фотоапарата, че и даже къде се намирам...  ...единственото, което се сетих да заснема, е залеза на слънцето.......:

Заспахме като пънове и учудващо и за двамата с жена ми, сутринта се събудихме рано, преди всички и се разходихме в местността....посрещнахме изгрева в страхотната августовска утрин, топла, тиха и спокойна.......

...след кратко суетене около раниците и термосите с вода, поехме нищо неподозиращи към мястото, което ще помня цял живот.....място, което всеки трябва да посети...за това по-късно...

 ...пътя не се различаваше кой знае колко от вчерашният ден - отново по билото, сечейки възвишенията, по маркираните пътеки, сочещи пътя към хижа Ехо.....отпочинали и ободрени, закалени от вчерашното ходене, леко по леко се приближавахме към хижата, любувайки се на страхотните гледки:

.....пътя е странна смесица от вървене по билото, през папрат, гора, поляни......едва ли не може да се каже че се вижда всичко, което крие планината...накрая следва леко изкачване, отново по билото, сечейки възвишенията....излизането на хижа Ехо е много интересно...има изкачване, при върха на което се оказваш на една голяма табела с карта на местността, на която като се озовеш и погледнеш, започваш да нервничиш - "...- къде бе на майкината си е тази хижа...".....правиш лек десен завой след табелата и изведнъж, като от нищото, хижата се озовава пред теб......ето снимки:

......съвсем определено, без да преувеличавам, искам да ви кажа, че това за мен бе най-прекрасното място на земята, където съм бил.....уникална красота, безумна......ококорихме очи всички, като за срамотите, всички бяха учудени, че с жена ми сме впечатлени толкова, защото всички знаеха, че сме се запознали с нея точно на тази хижа......но с една подробност - тогава беше адска мъгла с адски дъжд и всъщност ние така и не можахме да видим тогава това, което се разкри пред нас сега.

.....хижата е строена от студенти и преподаватели от русенският университет "Ангел Кънчев"....отново по същият начин, както и хижа "Козята стена"...всичко е мъкнато с коне и добивано в околността.....не е толкова голяма, колкото Козята стена, но е супер уютна и абсолютно в духа на планината....склупена и заспала сред връх Юмрука и подножието на възвишенията.....има южно изложение с безумна гледка към Вихрен и южният дял на средният балкан. За съжаление, през годините, в подножието на връх Юмрука, доста хора са загубили живота си, дете на 13 г., група премръзнали студенти....в тази връзка, група стари хижари и балканци са взели решение да направят в непосредствена близост параклис, с надеждата да умилостивят балкана, както и в памет на загиналите там......параклиса е направен много добре, с всичко, характерно за такова място - дърворезбован иконостас, икони, свещници.

...на фона на параклиса от снимката, се вижда връх "Юмрука":

...следобед последва кратка разходка, а привечер бяхме изненадани от народа, който се изсипа на хижата...съботният почивен ден доведе в планината повече от четирдесет човека, който буквално подлудиха иначе симпатичният и добро душен хижар...:

....само ако знаете как се спи в планината.....или по точно как се наспива - не знам дали от умората, или навярно от чистият балкански въздух...не знам, знам само, че на сутринта се чувстваш толкова добре, отпочинал, наспан...далеч от стряскащата цивилизация, шум и напрежение......чудно място е планината. Колкото и чудна и да е, в определени моменти, ако не се спазват и законите и, планината може и да е опасна....трябва много да се внимава, да се следват задължително маркировките и оказаните пътеки, важно е и оборудването, с което трябва да си - в непознати места е задължително да използвате компас и карта и най-важното - уважавай и почитай планината, за да не ти покаже респекта си и негостоприемността си. Доказателства има много....често се натъквахме на паметни плочи, паметници...дори паметни плочи на домашни любимци, като кучето Цезар, загинало до хижа Ехо......или пък 13 годишното дете, загинало също до хижа Ехо......за финал искам да кажа, че колкото и красива да е планината, точно толкова е респектираща и опасна......

Ако някой реши да мине през маршрута, указан тук и има някакви въпроси, нека ми пише или звъни. Маршрута е подходящ както за непрофесионални туристи с малък опит, така и за малки деца , но не и под 5 годинки.........

Спускането към цивилизацията става от хижа Ехо към няколко изходни пункта - с. Рибарица, х. "Хайдушка песен" или на юг към Карлово....ние избрахмемаршрута към х. "Хайдушка песен", но с голямо разочарование установихме, че хижата не функционира......след 4-5 часа спускане от хижата, се озовахме при басейна на с. Чифлика и от там разглобени, но отпочинали и заредени с духа на планината, отпътувахме за адската, шумна и подтискаща цивилизация......

Поздрави на всички и се надявам, че двудневният ми опит да напиша тази тема, би била полезна на тези, които искат да подишат въздуха на планината.