Дължина: 14 км.      Време: 5-6 ч.      Сложност: Средносложен.

Тази част на планината е много заинтригуваща. Туристическа карта на района няма. Според една карта на БГ, най-високият връх е вр. Вучи баба (1294 м.). При детайлен оглед на руските карти, това не е така - има 6 върха с по-голяма височина (над 1300 м.), а първенецът е вр.Големи Дел (1363 м.). Като главен връх на масива, с голям шрифт е даден съвсем друг връх - Доброглед (1282 м.)!
Името на масива също е интересно. На руските карти такова не е дадено. С помоща на Google попаднах на 3 имена: "планина Вучи баба", "Клокотишко-Равненско-Копривщенско плато" и "Видличко-Височка Стара планина". Явно кашата е пълна и нееднозначна. Единсвеното сигурно е, че това е дял от Стара планина.

      При разговори с месните, нищо ново не успях да науча. Една баба ми обясни, че по хубава от тази планина няма, като сочеше в обратната посока. Овчарят 20 минути ми се оплаква за някакъв заек, който 3 месеца не можел да го хване и изяде, а един дядка от селото се интересуваше само от това, за тока ли съм дошъл? След като разбра, че не съм инкасатор, махна с ръка щастливо, награби вила и коса, и се запъти нанякъде.
      Тръгнах от с.Равна. Качването е по южния склон на планината, по черен път. Самият път на места изчезва, особено след заслона, така е обрасъл, че го намерих на 200м по-нагоре по склона.Изкачих последователно вр.Средния Рид и вр.Вучибаба. В последствие се се оказа, че на последният не съм се качвал, поради грешка на началната подготовка съм означил в GPS-а грешно върха. Истинският връх е на съседната чучка. Съвсем близо е и почти е на еднаква височина.
     Вр.Вучибаба не е забележителен със нищо, идея нямам защо е указван, хем като най-висок, хем като главен за този дял на планината. Толкова незабележителен, че изкачвайки съседното възвишение, бях сигурен, че това е върха.
После се изкатерих на вр.Клокотиш, характерен с малки скални венци по южният му склон. После се отправих по черен път към първенеца - Големи Дел, като по пътя изкачих и вр. Годечко бачище.
     Вр.Големи Дел наистина изпъква сред околните. Обрасъл е с гъста гора, но не трънлива. Изкачването и слизането е на принципа на глиганинга, т.е. направо без пътека сред гъсти драки и шубраци. На самият връх има голяма поляна и огромен малинак. Последният е виновен за голямо забавяне от графика
     На нито един от върховете не намерих триангулачна точка. От върховете (без значение кой) има хубава гледка към Ком, Сребърна, Тодорини Кукли, Понорското плато и Чепън планина. В далечината на юг се виждат Руй и Любаш.

    Особености: До изходната точка, с.Равна, обществен транспорт няма. Освен минатият маршрут, съм дал и няколко черни пътища, свалени от Google Earth.