| Любаш съм го качвал по северното ребро, сякаш от там е класическият маршрут. Повечето снимки и маршрути са от север и североизток. Но ми стана интересно как изглежда върха от юг и югозапад. Също така след внимателно изучаване на картата стигнах до извода, че планината далеч не е само един връх, а включва и ниско възвишение, разположено югозападно от склоновете на преобладаващите възвишения (Любаш и Ребърска могила). |  |
|
Разходката я замислих като пълно обикаляне на планината - ниските възвишения, Любаш и Ребърската могила. Първо се покатерих на вр.Свети Петър. Светията не видях, но имаше останки от голямо военно поделение. Интересно е, че не е плод само на социализЪма, част от сградите бяха и от по-стари времена. Самият връх не намерих. Точно където трябваше да се намира имаше бункер и големи насипи. Маркирах най-високия и продължих по билото. На няколко места се откри хубава гледка към околните планини. В общи линии, ниската част е много приятна, върви се по хубав черен път сред предимно борови гори.
Противно на очакванията ми, от западната страна вр.Любаш не е покрит с трънливи храсталаци, а с борова гора. Дори смятам, че е много по-хубав, гледан от там. От разклон 15 поех по едва забележима пътека, която изчезна на височина ~1250м. Нагоре по глиганската, минава се покрай няколко скални групи. Времето беше великолепно и имаше обзорна гледка от Миджур до Мургаш, от Рила до Осогово. Бяло море не се виждаше, въпреки, че при предишни качвания, един местен дядка ме убеждаваше, че от горе е виждал пристанището на Солун! ;-) Не че тогава му повярвах, но сега имах възможността да се убедя на практика в фантастичния характер на част от местният ГРАО-вски фолклор.
Спускането беше по другия "класически" маршрут - югоизточното скалисто ребро. Имах мерака да прехвърля дерето и да се преботя и с Ребърската могила, но дълбоко дере със стръмни стени бързо ме разубеди. Не ми се обикаляше и продължих по черен път към селото. В интерес на истината направих един опит да прекося дерето, но криминалната пътека ме заведе до стръмна урва. В гората се натъкнах на останки от много стара църква. Съдейки по градежа, на повече от 200г. За съжаление, тя беше полуразрушена и изоставена и няма кой знае какво да се види. Близо до църквата има планински поток с хубава вода. Особености: Маршрутът е сложен поради стръмните изкачване и слизане от върха. |
Коментари (3)
-
|Author |2009-06-02 01:37:10 LamiaTriglava
Не си съвсем прав, виж профила, бая стръмен е баира, бавно се качва. А и доста време отделих на снимки, имаше гледка чудна.
-доста цигари си изпушил, бе Пешо
Само регистрираните могат да коментират!
Powered by !JoomlaComment 4.0 beta2