Велосипеден маршрут Дължина 22.6км Сумарно изкачване 750м Време 3h

Първите 8км от маршрута са по асфалтов път които условно може да бъде разделен на три части:
- изкачване от Железница до ресторант Белите брези,
- спускане по пътя за с.Плана до разклона за махала Елата,
- изкачване до махала Елата.
Следват 2км равен черен път до подножието на най-високия връх на Плана - Манастирище (върхът се разпознава лесно по стърчащата антена на базовата станция на някой от мобилните оператори). Ако имате желание при waypoint Crossroad може да завиете вдясно и да направите едно ухо до върха. Пътя до там не е дълъг, и не е чак толкова стръмен колкото изглежда на пръв поглед. Дори не се налага да слизате и бутате велосипеда. От върха се открива красива гледка към Витоша и Рила. Има и друга интересна забележителност.
След това се връщате до точка Crossroad и от многото разклонения хващате най-дясното. Пътя завива постепенно заобикаляйки връх Манастирище от север. Изкачвате се до вр. Егеница, където е и Хайдушко кладенче. Тръгвайки от Железница, имайте впредвид, че това е първата питейна вода по маршрута.
Починете си добре. Не че има от какво да сте уморени, но мястото е приятно и няма как човек да не поостане малко. Пък и трябва да се подготвите за предстоящото "трудно" 5-километрово се спускане до минералните извори на Железница.
При Илчови кошари пътя прави една серпентина вляво и се прехвърля от билото на рида към долина на река. В района на изворите има две пресичания на реки. Мостове няма, а в сезона на топенето на снеговете реките са толкова пълноводни, че кракът на педала в долна мъртва точка остава под водата. Може би, най-разумното решение е да се свалят обувките и да се премине бос през реката. Всеки сам да си взима решение, но следващия път и аз така ще направя.
30м след втората река излизате на асфалтов път. Следват 2 км не много стръмно изкачване до с..Железница.
Починете си добре. Не че има от какво да сте уморени, но мястото е приятно и няма как човек да не поостане малко. Пък и трябва да се подготвите за предстоящото "трудно" 5-километрово се спускане до минералните извори на Железница.
При Илчови кошари пътя прави една серпентина вляво и се прехвърля от билото на рида към долина на река. В района на изворите има две пресичания на реки. Мостове няма, а в сезона на топенето на снеговете реките са толкова пълноводни, че кракът на педала в долна мъртва точка остава под водата. Може би, най-разумното решение е да се свалят обувките и да се премине бос през реката. Всеки сам да си взима решение, но следващия път и аз така ще направя.
30м след втората река излизате на асфалтов път. Следват 2 км не много стръмно изкачване до с..Железница.