/или малко мазохизъм под лятното слънце/
Дължина: 10,5 км. Време: 3-4 ч. Сложност: Средносложен.
Първата част на маршрута, до седловината е по хубав черен път. Самата седловина е силно затревена и всички пътища изчезват там. Големият конски връх се възвисяваше гъсто обрасъл с чудната комбинация ниски дървета+бодливи храсталаци (така характерна за цялото Краище). Тъкмо се приготвих за як тръно-глиганинг и ... случайно попаднах на пътека. На места изчезваща, но лесно се следва. Последните 500 м. са си живо изпитание за възможностите по ориентиране. Върхът се намира на поляна с отлична гледка към планините в Краище.
На връщане се бях зарекъл да кача и Малкият конски връх, но ми свърши водата. Намерих един съмнителен кладенец, но не посмях да пия. Жегата беше жестока и много изтощителна. В крайна сметка реших, че не си заслужава мазохизма и се върнах обратно.
Особености: Не препоръчвам лятно качване по планината. И си носете вода, там няма.
