Въведение: Според повечето описания планината се разделя на 2 части от Бучинския проход. Аз я деля на 3 дяла: Източна - Масивът на вр.Дупевица (1256м.), до прохода. Средна - масивът на вр.Райлово градище (1199м.), западно до условната линия Банкя - с.Дивотино. Западна - масивът на вр.Форта/Укреплението (1024м.) до ж.п. линията Волуяк-Перник.

Който не е съгласен с мен, може да се придържа към официалната географска наука, която разглежда планината като едно цяло. Или каквото друго му харесва, все ми е тая.На Люлин планина и обръщам повече внимание, поради близостта и със София. За доста хора е предпочитано място за излети и малки походи. Тя е лесно достъпна от всички си страни, опасана е с пътеки и пътища. Но поради не достатъчно добрата туристическа карта, лошата маркировка и традиционното й подценяване, лесно може да се загуби или заблуди. А и досега не съм видял в Нет-а нито един GPS трак за Люлин. Люлин ми е "домашната" планина. Но досега почти не съм и обръщал внимание, направо срам и резил . Нищо, вече поправих грешката.

1. м.Черният кос - вр.Ветрушка - Бучин проход - вр.Райлово градище - х.Люлин - Банкя (кв.Михайлово)

Точно преди прохода се предодолява водно препятствие - река, заляла пътя. На проходът НЕ трябва да се продължава направо - черният път е доста занемарен и се прави излишна обиколка. Маркираната пътека е малко по-на юг. Минахме по черния път и доста се лутахме, докато намерим маркировката. Плавно се катерят върховете по средната част на планината. Върховете не са добре обозначени, разбрахме, че сме изкачили местният първенец вр.Райлово градище, след като се прибрахме и направихме справка с картите. След вр.Райлово градище има стръмно спускане до х.Люлин. Тя е полуразрушена и не става за нищо, освен за паметник на човешката безотговорност. Следва дълго и полегато спускане до кв.Михайлово.
При ясно време, от вр.Дупевица и вр.Райлово градище има изключителна панорамна гледка.

2. Банкя (кв.Михайлово) - Дивотински манастир - х.Люлин - с.Дивотино - с.Люлин - Банкя (кв.Михайлово)

Тръгнахме по асфалтовия път към с.Люлин да търсим отклонението за в.Шинов кръст. Намерихме го с лекота на един завой. По пътека се спуснахме на запад до прекия път Банкя-Дивотино. От с.Дивотино по асфалтов път стигнахме до с.Люлин. Интересно е, че и в двете села не намерихме къде да хапнем!? Тия хора за кръчми чували ли са или го карат на домашен битов алкохолизъм (майтап бре Уили) ;-)
По асфалта обратно до х.Люлин. Разбира се малко ни се подбиха краката. Намерихме отклонение за Дивотинския манастир по маркирана пътека и така на трети опит успяхме да нацелим правилния път между манастира и хижата. В интерес на истината по северните склонове имаше доста сняг и пътеките трудно се различаваха. На връщане към Банкя, разнообразихме пътя с дълго заобикаляне, но поне изпитахме тръпката на откривателите.
Маршрутът е изключително приятен, въпреки, че не се катерят големи височини.

3. м.Черният кос - х.Манастирски/Бонсови поляни - Горнобански манастир - Параклис - кв.Суходол

След манастира, поради лошата маркировка отцепих нагоре в гората по една пътека, която след 5 минути изчезна и се спуснах напряко, докато намеря маркирания път. Самият път беше отвратително кален, практически непроходим без рибарски ботуши. Препоръчвам движение по него само в сухо време (или през зимата, когато калта е замръзнала). Следвах го, като се провирах мъчително през крайпътните храсталаци и драки, докато достигнах изключително приятно параклисче в гората. Продължих, докато излязох на поляна с кръстопът. Имаше отклонение за кв.Суходол. Борбата с калта и драките ми беше втръснала и реших да прекратя това упражнение в стил садо/мазо. Спуснах се към Суходол, като след 2 км достигнах асфалтовия път за изтрезвителя. После се насладих на гледките на сметището в цялата му "романтика". И така до разклона на околовръстното шосе.
С точката "Top Prostotia" съм маркирал едно умопомрачително произведение на българският строителен гений. Двуетажна кръстоска между панели и тухлена зидария.
В последствие заснех асфалтовият път от кв.Горна баня до вилната зона в близост до хижата и правилния път покрай манастира - тракове 13а и 13б.

4. с.Радуй - с.Мала раковица - Клисурски манастир - с.Клисура

От селото до вилната зона има хубав черен път. Като се излезе на асфалтовият път, се завива на ляво, за да се стигне до манастира. След като го разгледах имах намерение да продължа към вр.Форта, но гъстата мъгла и леденият вятър с прехвърчащи снежинки ме разубедиха и се спуснах по хубава пътека към с.Клисура (според местните не било село, а квартал на Банкя?!). По пътя заснех безименна триангулачна точка, която не фигурира на нито една от известните ми карти на района.
В с.Радуй всички местни ми препоръчаха да си нося оръжие?!? поради навъртащите се подивели глутници кучета, чакали и дивите прасета (били много войнствени!). Въоръжих се с вдъхваща респект тояга (един симпатичен дядка ми я заостри от долния край с тесла), но не ми се наложи да я използвам. В интерес на истината по снега и калта имаше огромно количество следи от лапи и копита.

5. м.Манастирски/Бонсови поляни - кв.Княжево - с.Владая - м.Манастирски/Бонсови поляни

Тръгва се от м.Манастирски/Бонсови поляни по асфалтов път. След около километър се достига кръстовище. Посока на движение към Княжево (червена+оранжева маркировка). По пътя се минава през вилни зони и покрай войнишки паметник. След прелезът се продължава по червената маркировка покрай ж.п. линията. Достига се автобусна спирка. По тротоара се минава към километър до достигане на изоставен строеж и бензиностанция на Лукойл. По улиците се достига ж.п. прелеза (оранжева маркировка). Пътят продължава по пътека, почти успоредна на линията. Достига се пътеката над Черния кос. При чешмата се продължава по пътека за с.Владая (синя маркировка). След около 2 км се продължава по зелената маркировка към Владая. Достига се разклона за бизнес клуба. Следва спускане към селото по асфалтов път. Точно преди подлеза преди пътя София-Перник започва синьо-червена маркировка от дясната страна на пътя. Тръгва се по отклонението, като се следи червената. След километър двете маркировки се разделят, завива се надясно по червената, право към вр.Ветрушка. При десен завой има отклонение за заслон и чешма. Черният път продължава да се доближава към асфалтовия за върха. Събират се заедно на около 200м над антените на мобилните оператори. Следва полегато спускане до началната точка.

Заключение: Много малка част от маршрутите е включена в BG Topo Maps v.2.12 - част от района около бизнес клуб Владая и къс участък при х.Манастирски/Бонсови ливади.
На база описаните маршрути ще бъде съставена GPS карта.
По маршрути 1, 2 и 8 минахме с Da luz.
Дали ще ползвате траковете от маршрутите или картата е въпрос на личен избор.
Интересни точки (waypoints): Върхове, манастири, водоизточници, хижи, разклони и др. характерни точки.
Състояние на хижите: х."Манастирски/Бонсови ливади" - напълно функционираща, има действащ ресторант. Същото е в сила и за хотела "клуб Владая". Хижа "Люлин" е изоставена и полуразрушена. Заслоните не са в добро състояние, използването им е оправдано в краен случай.
Особености: По повечето от маршрутите има маркировка (99% от маркираните пътища са трасирани). Но на места е доста неясна, сравнително рядко нанесена, а понякога е сложена на абсурдни места (в ерозирали и силно обрасли пътища и гъсти драки). Добре е да се ползва туристическата карта на планината (но да не й се вярва много!). Използването на GPS е препоръчително. Има още един маркиран маршрут (с жълто), не включен към картата - от с.Клисура - х. Люлин - Бучин проход. Номерацията на waypoints е обща за цялата планина. Районът на Бучин проход, умишлено не съм го обикалял, поради строежа на магистралата.
Предупреждение за offroad-жийте: Имайте в предвид, че път или пътека, чудесна за пешеходния турист, може да се окаже крайно неподходяща и дори непроходима за вас.