Bulgarian Mountains

   Дължина: 12,5 км.     Време: 4-5 ч.     Сложност: Лесен.

   Връх Братан е най-високият в дял Сърнена средна гора. Имахме работа в района и нямаше начин да не му отделим внимание.
    Тръгва се от разклона по черен път. След около километър в ляво случайно попаднахме на интересна забележителност - древен култов комплекс "Кутело". Представлява правилно издълбана гранитна скала във формата на огромен скален котел. Какъв е по произход и за какво е служил - май е неизвестно.

    Дължина: 8,5 км.      Време: 3-4 ч.       Сложност: Достъпен за всички.

    Под вр.Ком в скътана планинска долина се намират живописните "Хайдушки водопади". Не знам хайдутите дали са ходили там, но горещо ви препоръчвам да отидете (ако не сте били).
До началото на екопътеката води асфалтов път. Малко е поразбит, но става. Ние спряхме на удобна полянка, възпрепятствани от огромна локва. Долината на реката е изключително атрактивна с бързеите си и многобройните пенливи прагчета. До водопадите се отива по маркиран черен път.

    Една мартенска вечер си цъках в интернет и попаднах на статия за връх Вейка. Та си казах трябва да се види и започнах организация. След съответното ровене реших, че ще тръгнем от с. Горно Къпиново, ще спим на хижа Хвойнова поляна и от там ще тръгнем към върха. В крайна сметка се събра голяма група 20 човека, та извадих разрешително от Гранична полиция на Мария Луиза. След доста телефонни разговора се оказа, че ключа за хижата се държи от Горското Стопанство в с. Чакаларово. Поради разнородния характер на групата половината и невъзможност да пристигнат навреме решиха да спят на хотел в Кирково.
    Та един петък в средата на април тръгнахме, по точно тръгнахме 3-ма. Логистиката да се организират 20 човека беше доста кошмарна. Та идеята беше в събота сутринта да съберем всички при хижа Хвойнова поляна. Беше прекрасен пролетен ден. След спиране в Хасково, отидохме до Горското Стопанство в с. Чакаларово. Хората бяха много любезни даже ни заведоха до хижата.

    вр. Грохотен -  Дължина: 11 км.         Време: ~5-6 ч. /зимно време/      Сложност: Средносложен.

        Тръгва се от гара Церово. В началото (на излизане от селото) минахме през една заобиколна пътека, която може да се избегне. Продължихме изкачването по черни пътища и няколко преки пътеки, минаващи през горните махали. На половината изкачване навлязохме в гората и попаднахме на 2 сърни, които бързо избягаха. Малко преди върха изоставихме черния път и завихме наляво по голяма поляна, която ни изведе на билото. Продължихме по билен път, който свърши малко преди върха при скален навес. След 200м газене през дълбок сняг и последователно изкачване на 3 камари с камъни, намерихме най-високата точка.
       След Грохотен, по план трябваше да се качим на най-високия връх в масива - вр.Върха, но поради рязко влошаващото се време, побързахме да се спуснем в Своге. Слизането също не беше безпроблемно, част от групата мина по преки пътеки, друга по черни пътища. Но благополучно се събрахме в приятно ресторантче.