Bulgarian Mountains

    Лошото октомврийско време не можа да ни задържи пред телевизора/компютъра. Два кратки телефонни разговора и вече сме на път. На мързелив авто-фото туризъм. Целите са няколко:  

    1. Правешкият манастир. Мъглата беше сериозна, ръмеше гаден дъждец, но не ни попречи да разгледаме хубавия и скоро реставриран манастир. Попът беше много словоохотлив и ни позволи да снимаме в църквата.

     2. Етрополски манастир и Етрополски водопад. Манастирът не е така спретнат и обновен като Правешкия, но си има своя чар. Църквата беше в ремонт, но за сметка на това здраво се позабавлявахме да снимаме стадо безстрашни зайци. Които нямаха нищо напротив да служат за фотомодели. Водопадът "Варовитец" се намира на 500м зад манастира. Много е интересен, но за съжаление по това време едва прокапваше. Удоволствието от гледката не беше пълно, дъждът упорито продължаваше да ни мокри.

    Паниците се намират се на 6-7 км от северно от Калофер. Стига се по асфалтов път.  Представлява нещо като курорт или вилна зона. Спряхме близо до моста на река Тунджа. От асфалтовия път се разклонява черен път по източния бряг на реката. При първия мост се прехвърлихме на западния бряг. Тук все още е населено място - има доста вили край реката. На края на черния път се изграждаше и терасираше полянка, надявам се за бивакуване на туристи, а не за ресторант. Пресича се през полянката и се завива вляво по изградените стъпала. Тук цивилизацията рязко свършва. Тръгваме по изровена от водата стръмна горска пътечка. 

Дължина: - 10 км.   Време: - 3-4 ч.     Сложност: Лесен.

Мързелив маршрут, подходящ за приятна разходка и фототуризъм във Вискяр планина.

    Дължина:  14 км.     Време: - 4-5 ч.      Сложност: Сложен. Изисква познания по ориентиране. Ползването на GPS - препоръчително.

       Маршрут за изкачване на вр.Огорелица - първенецът на планината. Тук искам да отворя една скоба - Боховска е парче от на пръв поглед една планина, разделена на части - Милевска, Царичка, Кървав камък и Боховска планина. Не знам защо е нацепена на 4 части, но то лошо няма, вместо един първенец, изкачихме 4.
         Тръгва се от едноименното село. До разклон 10 се върви по хубав черен път. При разклон 7 има разклонение към върха, май от там е по-добре да се мине. От Разклон 10 почти до върха си е див глиганинг, пардон трънинг. Вр.Огорелица е изцяло в БГ територия и от полянката до него има хубави гледки към комшиите.