/Този маршрут се посвещава на всички приятели които искаха да дойдат с нас, но не дойдоха защото бяха на работа. Посвещава се също и на президента Първанов./
Идеята за качването на първенците на Малешевка и Влахина за един ден я даде Никси в четвъртък. Аз я приех някъде към 21 часа, и понеже не знаех нищичко за маршрута, пречертавах пътища и пътеки от Гугъл Ърт и качвах на GPS-а до към 2:00 часа. После легнах малко да поспя. Към 7.30 вече превземахме баира към Владая. Задръстване нямаше. Поне не в нашето платно. Към София обаче пъплеше плътна колона в две платна - перничани с физиономии на недоспали махмурлии отиващи на работа в София.Най-безотговорно решихме, че няма да осведомяваме разни граничари накъде сме тръгнали, първо за да не си губим времето в празни приказки и второ - всяка година около 8-ми март ме обзема един особен вид проклетия. Към 9:00 бяхме на разклона за Крупник. Минахме през Сушица. А в 10 стигнахме до края на асфалта. На Никси му се наложи да походи малко пред колата и да маха срутилите се скали. Явно от дълго време кола не беше минавала по последния участък от пътя. Та зарязахме колата на края на асфалта и продължихме пеша покрай реката по черен път. След около километър и половина и той свърши (по принцип няма пробем да се стигне с кола до тук).
 |
 |
 |
 |
Пресякохме едно поточе идващо отдясно и поехме по най-стръмния и пряк рид водещ право към вр.Кадийца. В началото рида е много върл и през гора. Щеките много помагаха за равновесието по склона. За щастие няма тръни по тези планини. Скоро наклона се поизправи, а след още малко и гората изчезна.
От двете ни страни се отвориха тревисти склонове, а ние се катерим по скалисто ребро. Отвреме на време поспираме да огледаме, както отсрещния рид на Малешевска по които трябва да се връщаме, така и към други планини. А от тук се вижда всичко от Витоша до Беласица.
 |
 |
 |
 |
Жалко, че видимоста не беше добра.На върха бяхме в 12:20. Духаше, но в сравение с това на Славянка предишната седмица си беше лек ветрец. После продължихме по браздата към Ильов връх. На едно място я напуснахме за да минем уж напряко през полето, но като гледам трака нищо не сме спестили. По едно време Никси изостана и аз се спрях да го изчакам. Имайки обаче опита от миналата седмица когато на Славянка чаках Дидо (вече бивш член на групата на безработните) половин час, а той минал напряко, тоя път почаках само 5 минути и си продължих. След малко гледам Никсито някъде вдясно в типичен стил крачи бодро, нагазил здраво в територията на другата държава. Няма значение, граничари няма. То и на мен ако ми беше работата да охранявам тия територии нямаше и да стъпя в тоя район. Ние обаче нямаме никаква работа по тия чукари, така че си ходехме с кеф и в 14:00 бяхме на Ильов връх.
 |
 |
Спуснахме се след това към една изоставена застава и продължихме по черния път минаващ по билото на един рид. Колата ни беше в долината долу вляво. Потърсихме път надолу, но като не намерихме в крайна сметка се спуснахме като шушляци надолу през гората.
Беше към 16:00 и имаше още дълго време светлина до края на деня, затова решихме да се върнем с колата по друг път, които обаче не беше асфалтов та затова спряхме на първата къща на Брестово да питаме дали може да се слезе до Симитли по черния път. Местните в македонско обаче са два вида. Едните като видят чужд човек, така както си копаят нещо в двора се покриват сякаш вдън земя и няма никой, а вторите - обикновено пасат животни и като те гепят за слушател няма откачане до като не ти разкажат пълната си програма... Не се наложи да подсвиркаме дълго на чичото дето се беше покрил. Показа се бързо, той и цялата му рода и ни осведомиха, че може да се слезе надолу (ако сте с кола, която много си обичате и пазите, все пак не минавайте по тоя път). След около два километра надолу попаднахме на много красиви скални венци - Коматинските Скали. Слязохме и почнахме да ги обхождаме с широко отворени очи.
Беше към 16:00 и имаше още дълго време светлина до края на деня, затова решихме да се върнем с колата по друг път, които обаче не беше асфалтов та затова спряхме на първата къща на Брестово да питаме дали може да се слезе до Симитли по черния път. Местните в македонско обаче са два вида. Едните като видят чужд човек, така както си копаят нещо в двора се покриват сякаш вдън земя и няма никой, а вторите - обикновено пасат животни и като те гепят за слушател няма откачане до като не ти разкажат пълната си програма... Не се наложи да подсвиркаме дълго на чичото дето се беше покрил. Показа се бързо, той и цялата му рода и ни осведомиха, че може да се слезе надолу (ако сте с кола, която много си обичате и пазите, все пак не минавайте по тоя път). След около два километра надолу попаднахме на много красиви скални венци - Коматинските Скали. Слязохме и почнахме да ги обхождаме с широко отворени очи.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Пак се загубихме с Никси. Разбрах къде е, кагато чух разговор някъде през два баира - беше попаднал на местен от втори вид. Аз продължих да се мотая, но в района има перфектна акустика та чувах какво си говорят. Никси с жив интерес се осведоми за имената на всички махали наоколо, откъде идва името Коматински скали и за истинските имена на Кадийца и Ильов връх (Огреляк и Джамо). Като пристигнах при тях чичото вече искаше да ни даде GSM-a си и като идваме пак, да се обадим и бирата и мръвката от него. Тука вече Никси се покри и ме остави аз да се оправям с него. Като виден простак първата мисъл ми беше: "ти ся ко - имаш си телефон, ама никой не ти се обажда по него и го раздаваш наляво-надясно". Беше твърде грубо и вместо това вървейки към колата казах:
- Много хубави скали - не са известни. Сигурно, щото до скоро са били в гранична зона.
- Ааа! Как да не са известни. Идват туристи. Вчера идваа от телевизия "Родина" да ги снимат. И президенто идва оня ден.
- Бе, ти знаеш ли, че стана скандал, щото президента отишъл на лов по време на траур. Той обаче отрича. Я ми кажи сега, на разходка ли беше тука или на лов?
- Бе мани ги тия, бе само гледат какво да го заядат. Злобни хора.
- Да бе, ама ти кажи на лов ли беше?
- Не. На разходка беше -след около три секунди пауза, добави: - е пуцаа тука нагор, ама нищо не удария.
Еми това е - Имаме новина, драги зрители - На президента Първанов му е крив мерника. Вадя апарата и щрак чичо Стефан на портрет.
- Много хубави скали - не са известни. Сигурно, щото до скоро са били в гранична зона.
- Ааа! Как да не са известни. Идват туристи. Вчера идваа от телевизия "Родина" да ги снимат. И президенто идва оня ден.
- Бе, ти знаеш ли, че стана скандал, щото президента отишъл на лов по време на траур. Той обаче отрича. Я ми кажи сега, на разходка ли беше тука или на лов?
- Бе мани ги тия, бе само гледат какво да го заядат. Злобни хора.
- Да бе, ама ти кажи на лов ли беше?
- Не. На разходка беше -след около три секунди пауза, добави: - е пуцаа тука нагор, ама нищо не удария.
Еми това е - Имаме новина, драги зрители - На президента Първанов му е крив мерника. Вадя апарата и щрак чичо Стефан на портрет.
Той се опита да се скрие. После взе да ми вика да я изтрия. Аз обаче вече бях на полусъединител. В петък в декларация от парламентарната трибуна лидерът на ДСБ Иван Костов призова държавния глава да подаде оставка, "заради арогантното му отношение към мъката на нацията".
Президентът Георги Първанов отрече да е бил на лов два дни след пожара във влака София - Кардам, при който загинаха девет души, съобщи агенция "Фокус": "Бях в местност в района на Симитли за няколко часа. Не съм преспивал там и не съм отстрелвал никакви животни. По никакъв начин не съм осквернил паметта на загиналите във влаковата катастрофа".
За съжаление вече се беше стъмнило и не остана време да видим един много ценен манастир. Спуснахме се до ЯМК Симитли(които не знае какво е ЯМК и има навършени 18 може да се осведоми от тук). То и в София има задръствания по улиците, ама тука водачите на всички коли освен че са лични приятели с президента карат двуместни мерцедеси, бе. Аз пък си мислех че Симитли е някво село.
Спряхме, аз за кафе и сандвич, Никси за бира, на входа на Благоевград в "Петрол", където едни служителки на бензиностанцията ни посрещнаха като VIP-клиенти. В началото си мислех че са си харесали Никси и затова ни се усмихват така жизнерадостно, но после докато си пиех кафето забелязах, че тук става дума за нещо съвсем друго. Двете бяха рутиниран високомотивиран екип, които си върши работата сякаш прави нещо значимо. А това че ни се усмихваха просто е част от работата им.
Чисто прахосничество на човешки ресурси е подобни хора работят като продавачки, а не примерно на високо-отговорни държавни постове. И обратното. Аз не бих имал нищо против президент Първанов да ми прави кафето и сандвича в бензиностанцията, а Иван Костов да ме пита (може и без да се усмихва): - Желаете ли кетчуп или майонеза. Абе тая държава няма да се оправи докато правилните хора не си застанат на правилните места.
На връщане към София ние си караме нормално, а в насрещното - задръстване. Нормално - тази работна седмица свърши и работещите гледат да се махнат от София, където вече не само дебелите с Audi TT, а куцо и сакато минава на червено и паркира на средата на улицата. Това е щото нашето правителство изпусна положението с заплатите. Некви хора дето 10 години едвам преживяваха с 300 лв сега взимат 700 и си мислят, че това ги прави по някъв начин специални и им дава допълнителни права. Обаче явно не са израсли достатъчно дори за тия мижави пари. Сега единствения изход е рязко увеличение на тока, парното, водата... и акциз-убиец на ракията...Еее, ай стига, че се улях, вече. :-)
Ма не съм аз виновен, а ето тая новина която прочетох току що:
Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов, демократично избраните президенти на България, ще бъдат изваяни върху Коматинските скали до края на тази година.
Кметът на община Симитли Апостол Апостолов е съобщил за инициативата пред вестник "Стандарт". В началото на годината е възложен проект на местния художник Николай Кашев, който до месец ще е готов с окончателния вариант на идеята. Вече са намерени спонсори, които да финансират реализирането й. Става въпрос за 60 000-70 000 лева.
"Ликовете на тримата президенти ще са високи поне по 1,50 метра, за да се виждат отвсякъде", разяснява кметът. Идеята го споходила преди 3 години. Тогава се качил до Коматинските скали край село Брестово със свои приятели. Те останали поразени от красотата на скалния масив и на природата в района.
.....
"Няма връщане назад, щом веднъж сме взели това решение. Там ще стане райско място за туристи и местни хора. Потокът от нашенци и чужденци към Коматинските скали няма да секва", вярва Апостол Апостолов.
Коментари (1)
-
|SAdministrator |2008-03-11 02:53:09 dido
Яко яко, ще мина към края на годината да го видя Първанката изтипосан на склона :-)
Само регистрираните могат да коментират!
Powered by !JoomlaComment 4.0 beta2
